В Сливен през 1891 година се ражда най-успешният софийски градоначалник.

 В Сливен през 1891 година се ражда най-успешният софийски градоначалник. Инженер Иван Иванов носи със своето ръководство забележителен и бърз напредък за града, който придобива европейски образ и получава съвсем всички придобивки, с които се гордее през днешния ден. Безспорно най-големият негов успех е Рилският тръбопровод, който и до през днешния ден доставя огромна част от столицата със свежа планинска вода. Иван Иванов е и най-дълго управлявалият кмет в историята на града – над 10 години взема решение с обсег проблемите на неговите поданици. Нещо повече: заслугите му стават факт в извънредно тежко време, в разгара на Втората международна война.

 Бъдещият кмет стартира професионалния си път като студент по водно инженерство в Мюнхен. Съдбоносните за страната ни събития обаче го карат да се върне в България през 1912 година, с цел да се включи като доброволец в трите войни. Изпратен е в Македония с инженерни елементи, задачата им е да строят железопътни линии. През Междусъюзническата война го застига новината за гибелта на татко му – полк. Никола Иванов. След като мирът се възцарява в Европа, Иванов отпътува за Германия, да довърши следването си. Връща се освен с тапия, само че и срещнал огромната си обич и бъдеща брачна половинка Матилда Хинце. От 1920 година двамата заживяват в София. По това време градът има доста разнообразни лица, някои от които в действителност печални – столицата се трансформира в кей за бежанците – българи, останали отвън рамките на страната. Притокът на хора се оказва прекомерно огромен за мащабите на града, а основен проблем е дефицитът на питейна вода. Точно тогава младият инженер стартира работа в отдела за водоснабдяване и канализация на Столична община. Градската администрация е наясно, че би трябвало да се търси дълготрайно решение за водния проблем, по този начин се появява концепцията за огромно оборудване, което да отвежд водата от рилските реки до София. На Иванов е предоставено да изследва маршрута и опциите за създаване. Строежът продължава близо десетилетие. През това време фамилията му се мести в Самоков.

 Усилията и уменията на Иванов са оценени и през 1928 година инженерът публично оглавява плана. Дължината на трасето – цели 80 километра, не е единствената спънка, която би трябвало да бъде преодоляна. Теренът е сложен, минава през доста тунели и акведукти. Но всичко има сполучлив край, за който обществото насочва благодарността си към Иванов. На тържественото разкриване на 23 април 1933 година на стадион “Юнак ” тогавашният столичен градоначалник ген. Владимир Вазов не скрива възхищението си от постигнатото, даже споделя, че в случай че оборудването е било издигнато в чужбина, целият свят е щял да разбере за него. Година по- късно на власт в страната идва държавното управление на Военния блок отпред с Кимон Георгиев, което, признавайки заслугите му за построяването на Рилския тръбопровод, назначава Иванов за кмет на София.

 От този миг работата в общината радикално се трансформира, с цел да настъпи златното десетилетие за столицата, а новият кмет да получи прозвището “Некоронования цар на София ”, давайки доста образци, от които би трябвало да се поучават днешните ни управници. Започва да излиза общинско списание “Сердика ”, което разгласява месечен доклад за разноските на общината. Поощряват се жителите в битката против корупцията и изнудванията. За 10-те години се павират доста от столичните улици. Засаждат се хиляди дръвчета, а София става един от най-чистите градове в Европа. Столицата пораства и приема в прегръдката си своите по-малки съседи. Към общината се приобщават Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, които преди този момент са села. За няма и 20 години популацията нараства съвсем двойно до 300 000 поданици. Настъпва и духът на модерността. Тролей към този момент свързва новоприсъединената Горна баня с центъра. Появяват се емблематични за София здания като тази на Българската национална банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала “България ”, Министерството на защитата. Създаден е още един знак на града – откритата къпалня “Мария Луиза ”. И, както е особено за положителния властник, резултатите от работата му усещат и елементарните хора. Активно се строят работен квартали, отварят се кухни за небогати. След доста премеждия и с огромни старания Иванов се оправя с доста неотложен проблем – растящата цена на тока. След поредност от правосъдни борби общината връща в свои ръце електроснабдяването, откупувайки неизгодната концесия, дадена на белгийска компания. Кметът дефинира това събитие като един от най-щастливите дни в неговия живот. Също много любопитен образец от днешна позиция, нали?

 В идващите години животът на София е белязан от Втората международна война. Началото ѝ носи наслада от Крайовската конвенция, която през 1940 година връща Южна Добруджа в рамките на България. Еуфорията от това време кара Иванов да направи едно предложение, което след това ще се трансформира в главен мотив против него за Народния съд – за няколко години три централни булеварда са кръстени на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Виктор Емануил. Войната стопира бурния подем на София от предходните години, лимитира строителството и задушава културния живот на града. А след това проблемите стават още по-сериозни с бомбардировките – най-тежкия интервал в историята на столицата. 11 януари 1944 година – денят след най-големите опустошения, е и най-тъжният в живота на Иван Иванов. Много от граденото за 10 години се срутва за една нощ, а част от него по този начин и в никакъв случай не трябва възобновена. През целия ден кметът обикаля затрупаните улици, пробвайки се да оказва помощ на изпадналите в неволя свои съграждани. Не напуща града, макар действителната заплаха за живота му, остава самичък в общината, с цел да ръководи избавителните действия.

 Краят на войната за България идва, а с него Иванов е изправен пред тежко тестване. Бившият кмет на София е упрекнат, че е германофил с профашистки настроения (макар че малко по-рано, при държавното управление на Богдан Филов царската полиция го е следяла, подозирайки го във връзки с комунисти). Според документите, до които имаме достъп през днешния ден, при ръководството си кметът се е противопоставял на настояванията на държавното управление Столична община да бъде прочистена от комунистите, за него значение имал професионализмът, а не политическите убеждения. Иванов в действителност е имал доста контакти с високопоставени представители на Третия райх, само че съгласно техните отчети, разкрити след това, той в никакъв случай не им е бил непосредствен, защото не споделял тяхната идеология. Житейската му философия да работи с персони, без да се управлява от техните възгледи, го прави недоверчив за всяка власт. Въпреки настояванията за смъртна присъда Народният съд му постанова пожизнен затвор.

 Но даже наказан да прекара дните си в пандиза, инж. Иванов продължава да работи. Спасяват го невероятният му гений и продуктивност. По време на мандата му през 1939 година е почнал още един доста упорит воден план в подножието на връх Мусала – язовир “Бели Искър ”. 1900-те метра го вършат един от най-високо разположените в Европа. Поради сложността на градежа новата власт разпорежда на Иванов да приключи плана. Язовирът е подготвен през 1945 година, а година по-късно присъдата е анулирана и инженерът стартира работа по новите хидросъоръжения със същата пристрастеност, с която е работил и по царско време. Иванов взе участие в основаването на най-големия язовир в България – “Искър ”, тогава носещ името “Сталин ”. Но по конюнктурни аргументи даже не е поканен на тържественото разкриване. През идващите години продължава да отдава гения си на своите съграждани. Малко преди края на живота си на 20 юни 1965 година инж. Иван Иванов подарява цялата си литература на Българска академия на науките, без значение че след присъдата на Народния съд той губи правата си като член на академията. Това е последното публично потребно дело в дългия лист на един същински родолюбец и огромен българин – инж. Иван Иванов, некоронования цар на София.

Инфо: www.bulgarianhistory.org